Сегодня в дневника ми тежестта на предателството, което може да се случи, докато двама души делят един и същи покрив, не ми дава покой. Самата идея, че изневярата може да се промъкне насред общия апартамент, където всяка вещ напомня за втория човек, ми се струва толкова жестока и хладнокръвна.
Пред очите ми изплуват образите на нашето общо легло, нашата баня с един умывальник, кухнята, където вечер самоварът къкри, а масата очаква вечерята. Той мой любим, моят смисъл, човекът, на когото се доверявам повече от всякога, а през това време сърцето му се изплъзва към чужда прегръдка или дори само към съобщения с непозната. И след това се връща до мен под същата завивка, която още пази топлината на нашите нощи, все едно нищо не е било. Не е просто предателство. Това е груба, внимателно премислена липса на уважение.
Сутрин ме гледа в очите, целува ме за «Добро утро», слуша ме, когато споделям страховете си, кимва, когато разказвам за дребни радости и тревоги. А в същото време крие в себе си тайна, способна да разруши моя свят. Това е особен вид душевна жестокост. Малката ни квартира в Киев уж е нашата крепост, а той я превръща в сцена на безмилостна измама.
Самата измяна е като нож болезнен и дълбок. Но да предадеш доверие, докато ядеш борш, който тя е приготвила, гледаш сериалите, които тя ти е препоръчала, оставяш обувките си до нейните в коридора, сякаш си у дома, е друго ниво на студенина и равнодушие.
Това не е момент на слабост, когато се «подхлъзваш». Това е ежедневен, съзнателен избор ден след ден взимаш решението да унижиш човека, с когото делиш всичко. А после започват малките лъжи, които увиват истината като студа на зимен вятър: рязка смяна на парола на телефона, неочакван душ посред нощ, излизане за хляб, което трае с часове, скришно чатене в банята. Безкрайни оправдания, които изтощават душата.
И все пак очакват топло посрещане, уют вече познат. Залъгват себе си и другия. Щетата е неизмерима. Всяко сядане на дивана, всяка смешка и всяка спокойна неделя започват да се преосмислят, след като истината излезе наяве. Тя ще се съмнява във всичко, ще преповтаря всяка дребна сцена, ще пита къде е сбъркала. Именно това вътрешно съмнение е най-лошата следа, която остава.
Ако си нещастен изречи го на глас. Ако има изкушение тръгни си. Не посягай към вътрешния ѝ мир, щом продължаваш да дишаш редом с нея.
Любовта трябва да е като вечеринка зимна, където домът топли не само тялото, а и сърцето убежище, а не игра на украинска рулетка. Ако можеш да лъжеш и предаваш човек, който те пуска под одеялото си нощ след нощ, без грам неудобство, това не е любов това е корист и удобство.
Доверието не се възстановява като баланса по банковата сметка в гривни щом го изхарчиш, между тези четири стени не остава нищо освен разруха. Партньорството, което е живяло тук, е превърнато във врата, която ще хлопне завинаги.
